Неизбежна гибел

На 22 май излиза пълната, нецензурирана версия на едно от най-забележителните произведения на Ерих Кестнер.

Романът "Фабиан. Историята на един моралист" е публикуван за пръв път през 1931 г. и бързо печели симпатиите на читателите. Изданието с меки корици се разпродава само за седмица, а до началото на ноември същата година тиражът с твърди корици достига между 6 и 10 хиляди копия. Кестнер споделя надеждата си това да продължи.

През март 1932 г. общият тираж стига до 25 хиляди; в този период книгата започва да се предлага и в чужбина.

Поради намеса от издателя романът първоначално е цензуриран, но години по-късно е преиздаден под ново заглавие – "Неизбежна гибел", което най-накрая достига до българските читатели.

Тази версия вижда светлина благодарение на германския издател Свен Ханушек, който внимателно сравнява текста с оригинала дума по дума. След като получава статут на "упадъчна", книгата първо бива цензурирана и забранена, а през 1933 г., дори горена от нацистите пред Операта в Берлин. Критиците описват "Неизбежна гибел" като анархистичен, сексуално откровен и провокативен шедьовър на Кестнер.

Главният герой Якоб Фабиан носи автобиографични черти от живота на писателя самия. Въпреки усилията му да изградят безпристрастен мироглед, той вярва в чудото наречено "победата на порядъчността".

Фабиан наблюдава как животът в големия град крие престъпност из източните части, мошеничество в централната част и мизерия към северозапада - всичко водещо към неизменната гибел във всяка посока.

Кестнер отбелязва: "Тази книга не е предназначена за девственици независимо от възрастта им". Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала известни недоволства; очевидно замислената провокация успява да привлече внимание. В края на шейсетте години студентка по икономика изпраща писмо до автора относно романа му със следния тон: “Вашето притеснение относно многото любовни преживявания на доктор Фабиан ми се струва малко преувеличено”, пише той in reply to her concern.

Ето кратък фрагмент от книгата:

- Спомняш ли си? - попита той още веднъж.- Половин година след това вече бяхме готови за поход... Имах осем дни отпуск и тръгнах към Граал… Беше есента… Курортистите почти ги нямаше... Аз прекарах времето там при десет жени... Какво можех да правя дотогава? Да чета книги или просто да чакам?... Сега пак сме тук – чакалнята Европа! Никой не знае какво ще стане!

- По дяволите! - извика Лабуде.– Ако всички мислят така никога няма да постигнем стабилност!

- Разумните никога няма да управляват – отвърна Фабиан.

- Ами то трябва все пак някой разумен опит?! - настоя Лабуде близо до него със затегнати ръце около якето му.