За писането

"...Книгата е огън, по-висок от небесата!......Нека оставим пространство за грешки и недостатъци, истерия и тъга. Нека не изглаждаме ръбовете, докато не се получи гладка топка, сякаш чрез магия......Когато пиша стихотворение, аз стрелям с остра стрела - червеният й връх е отровен и кървав......Облизвам проклетата си душа с клавишите на машината за писане......Никога не съм гледал тази машина без чувството, че някакви странни божества или необясними сили са ми дарили невероятен късмет.......Когато всичко върви най-добре, то не е защото ти самият избираш писането, а защото то само те избира. Когато полудяваш от него, когато ушите ти са запълнени с него и когато го усещаш в ноздрите си и под ноктите си......Няма нищо по-чаровно и красиво от редовете на хартията……Писането ме е спасило от лудостта – било то убийство или самоубийство. То все още ми трябва. Сега. Утре. До последния ми дъх……Думите идват на живот; те вибрират, въртят се и летят…"