Тракийската Атлантида: Прародината на траките кн.1

Смятам, че в бъдеще българският народ ще се завърне към своите корени. Древната ни праистория от 7000 години представлява значителна и вероятно по-добра част от нашето съществуване. Много хора никога не са напускали тези земи и не са пристигали тук...

Нека да избягваме да си поставяме непосилни цели в опитите си да намерим трудни отговори – кога е започнал животът, как маймуната е станала човек или дали изобщо е ставало така, кога първоначалният човек се е трансформирал в homo sapiens и имало ли е въобще примитивни общества или историята на цивилизацията всъщност описва развитието на технологии за добив на материали и тяхното преобразуване в "оръдия на труда". Ако вземете от съвременния индивид неговите машини и производствени инструменти, спокойно можете да го наречете дивак. Нека освободим праисторията от подобен род тежки разсъждения; тя има свои собствени проблеми. Те произлизат от райските места, където природата – грижовна майка – помагала на първичните хора да открият своя “обетован свят” и сами с ограничените си ресурси да изградят условия за уседнал живот. Точно тогава местното население започнало да развива своя уникална култура. Нейната родина е Поречието на една велика река в миналото – древната Хеброс, известна като “Козята река”, а днес позната като Марица./.../ Петър Детев