Освобождението 1877-1878

В контекста на предишните руско-турски конфликти, които обикновено са били резултат от агресивната руска политика по Източния въпрос, войната през 1877—1878 г. се отличава с липсата на такава насоченост. Всъщност, до последния момент правителството на Русия полага усилия да избегне нежеланото стълкновение. Дори когато взима решение за участие във война, то не е вследствие на значителни промени в мирната си стратегия след Кримската война (1853—1856), а главно заради напредъка на българското национално движение.

Ако разгледаме хронологията на тези ключови събития, ще открием много въпроси, които все още остават неизяснени от историците. Един от тях е защо Русия обявява война на 12 (24) април 1877 г., а армията й акостира по българските брегове три месеца по-късно, предоставяйки време на противника да укрепи защитата си и причинявайки смъртта на десетки хиляди руски воини.

Как можем да разберем факта, че 40 дни след „Манифеста“ на император Александър II и само 16 дни преди преминаването през Дунав Главното командване все още няма окончателен план за водене на военни действия? Не е ли странно тогава вместо планираните 130 000 военнослужещи в основния удар в Предния отряд под командването на ген. Й. В. Гурко да настъпят едва около 12 500 души с десетократно по-малко артилерия?

Защо Русия подписва двустранния Санстефански мирен договор точно на 19 февруари (3 март) 1878 г., след като предварително бе обещала да реши ситуацията единствено със съгласието и участието на своите партньори от Съюза между тримата императори или останалите Велики сили?

Кому беше нужна сложната политическа комедия при Берлинския конгрес, когато представителите на Великите държави вече знаеха как ще бъде променена картата på Балканите в тяхна полза?

Накрая не е ли време концепцията за динамичното взаимодействие между руската военна сила и българското националноосвободително движение да бъде признато като основополагающо за демократичния и освободителен характер именно тази последна руско-турска война?

Авторите зад настоящото издание – продължение към публикувания труд „Възкресението na България през 1878 г.” – се надяват изследването auf посочените теми не само da заинтересува широк кръг читатели но също така da привлече вниманието нa ученими специалисти които дълго време са се ръководили чрез романтични мотиви при изучаването nа това важно събитие в новата история нa България.