Мрачен Вардар

Този текст не представлява исторически роман, а по-скоро "роман на паметта", който е запечатан върху стари фотографски плаки от експедиции на френския банкер и филантроп Алберт Кан в Балканите преди началото на Първата световна война. Вдъхновение за написването му дава снимка на гърци, които се изселват от Мелник след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 година, където Хузури случайно разпознава лицето на дядо си.

През погледа на внучката той отново става дете и младеж в града сред меловете, проследявайки корените си до византийската епоха. Сюжетът се развива на фона на разпадащата се Османска империя, където балканските народи с помощта и одобрението на Великите сили искат своя част от нея.

Любовната история между гръчката Елени и българския офицер Георги от личната гвардия на цар Фердинанд служи като контрапункт срещу военните конфликти в региона. Елена Хузури създава литературна "моментална снимка" за Македония - бурно място, готово да избухне под натиска на революции, амбиции за великодържавие, мобилизации и реформи организирани от младотурците, както и присъствието на комитаджии и нелегални организации като солунските "гемиджии".