Пътят

„Пътят“ на Нодар може да бъде наречен и „Дневник на едно откровение“. Това предполага, че читателят трябва да подходи с различна нагласа и отношение: необходимо е той да има отворено и освободено съзнание, както и вдъхновение, за да усети духа на текста. Само така ще успее правилно да разбере и интерпретира неговото значение. Ако читателят успее в това начинание, той ще улови ритъма на написаното и ще изпита дълбока радост от споделянето на енергията на откровението. Защото „Пътят“ не подлежи на обяснение чрез традиционните категории анализ или критика; вместо това следва да се възприема като откровение и средство за посвещение към онези, които са готови да приемат истината и действителното знание, притежаващи сетивност за тях.

Авторът