Човек в градината

Моята поезия не е просто отражение на съвременния човешки опит, а по-скоро разглежда "човешкото състояние" и нашата ангажираност с най-дълбоките въпроси за живота. Ние сме подвластни на времето; произлизаме от нищото и в крайна сметка се връщаме обратно там, като осъзнаваме този цикъл. В същото време обаче живеем в парадоксалната реалност да бъдем едновременно ограничени и свободни, да изпитваме страх от смъртта, но да я приемем като неизменна част от живота си, както и желанието да разберем света около нас, докато сами сме негова част. Тази сложна ситуация трябва да бъде изразена чрез моите стихотворения. Теми, които са важни за всеки човек независимо от неговия произход, религия или политически убеждения — те остават валидни без значение каква е социалната среда. Да, става дума за действителността; тя ще бъде представена чрез език, който задава въпроси и отказва готови отговори — поставят се нови запитвания вместо тях в един безкраен цикъл. Това е единственият начин да говорим за неща, които всъщност трудно могат да бъдат описани, но ние все пак имаме нужда от тях./Рутхер Копланд/