Паника в Града на светлините

В този роман съм свързал реалността с фикцията, собствената си биография с измислицата, самоиронията със сериозния подход... Първоначално целта ми беше да разгледам темата за културните "фантазми" - видения или въображаеми образи. Не става дума за любовни истории (за които вече са написани безброй книги!), нито пък за политически или професионални аспекти... Всъщност, от две десетилетия живея в Париж – град на визии и фантазии. Всеки новодошъл в Париж веднага има свой „план за емоционални приоритети“. Някои се устремяват към Айфеловата кула, други търсят Нотр Дам, трети следват стъпките на импресионистите от Монмартр, а четвърти насочват погледа си към Лувъра... Кой не е мечтал за „Париж“? - МАТЕЙ ВИШНИЕК

Романът на Матей Вишниек представлява интелектуално предизвикателство, тъй като текстът остава "отчужден" спрямо утвърдените разкази в литературата на емигрантите, макар че той все пак разглежда съдбата на творците-емигранти. С ироничен и самоироничен тон писателят успява да се впише в атмосферата на Париж и едновременно с това да дистанцира себе си от традиционните представи за Града на светлината. Той изгражда сюжет, в който границите между фантастичното и реалното почти изчезват, а светлините оформят сцена на постоянни културни взаимодействия. Разказът предлага един въображаем портрет на Париж – населяван от „призраците“ на велики автори и творци. Финната самоирония отделя героя-разказвач във неговото духовно пътешествие.