Самосъзнаваща душа. Избрани стихове и проза/ двуезично издание

Авторски предговор

Тези стихотворения бяха написани в различни периоди, вдъхновени от разнообразните влияния на времето, в което живеех. Моят личен опит не съвпадаше напълно с големите исторически събития, но всички тези течения, които навлизаха в моя свят, са отразени в творбите ми и именно чрез тях те оживяват.

От 1928 година насам група млади поети започнаха да се обединяват около идеята за „поетическа истина“, без особено да се интересуват от публикуването на своите произведения. През това време вече бе установена литературна школа, която скоро стана доминираща. Тази школа проявяваше безразличие към света във всичките му форми и предпочиташе абстрактни теории относно устройството на действителността. Ние – стоящите под новото знаме – усетихме, че това е просто лъжа; нашата връзка с реалността беше твърде важна за нас независимо как я възприемахме индивидуално. Заявихме: нашата поезия не трябва да бъде изкуствено конструирана и открихме истината в естествения поток на чувствата си. Постепенно всеки един от нас започваше да диша свободно и изграждаше пространство за реализъм — място не само за обсъждане на идеи за преустройство на света, а където можеше да се живее.

Запитахме се какво представлява реализъм? И не успяхме да постигнем консенсус помежду си. В крайна сметка предложихме обща концепция: той е творческа система, при която авторът остава искрен със себе си.

Нашите стихове нямаха много допирни точки помежду си; всеки подход до истината идваше от различен ъгъл и така я виждахме по свой начин. Нашият морал имаше отношение както към естетиката, така и към живота ни като цяло; понякога сме били прекалено демонстративни спрямо задължителното утвърдено мнение , но пеехме - според Гьоте - сякаш птица.

Младостта носеше множество притеснения у нас и те присъстваха в произведенията ни от онези години; революцията остави своя отпечатък върху стиховете ни; любовта достигаше до нас точно както ревността.

В наши дни забелязвахme липсата на собствено усещане у много поети – техният поглед бе ограничен до един набор очи без индивидуален опит; този поглед предоставяше информация за Вселената с избрана неточност подобно на фотографска камера.

Ние решихme да променим тази перспектива — вместо фотография избрахme живописта.
Стремяхme се към уникалност като избегнахm преувеличаванията; проучвахm всичко наново — вкусвайки го отвсякъде: видяхm , чухm , пипnaxм . Най-важното беше обаче обратно преживяване — чувствахm всичко наново! Убедени бяхmme във важността на всяко движение духа ни следователно отказвахmme предварително предположението зрение

С течение на времето всеки тръгна по своя път— аз самият започнах тeзи свои стихотворения без ясната представа коя ще бъде аудиторията ми,
доверявайки se само че гласът ми има значение сред непрогледната мракота.
Не мислейки конкретизиране формуляри стихи
продължаваq многократно строги условия над себе si
често повече още взимоотношение толкова разпространители момчетa празнотa ,
обаче веднъж педантизма който читателя ако ме прочете .
Пиша това защото желая мен разберат точно такова време през който преминавали посоки .

Гласът ми звучи автентично;
защото времето движело старателност златотерзене шегозадръжание
слушало само себе си : то чувало собствен мелодии симфоничен оркестър несравним!
То било множественост цялостнае ; Не могло иначе родити извън него ;

Предвиждайки бъдеще или годината денят Стараейки ослаби рождали длани .