Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.

За пръв път забранените творби на Димитър Талев ще бъдат достъпни за българските читатели.

Общинският съветник Ирина Димитрова успява да събере и публикува в книга непозната, потулена и невиждана до момента част от наследството на великия романист – неговата журналистическа дейност във вестник „Македония”.

Произведенията му са били забранявани през вековете както с официални заповеди, така и чрез мълчание. Издаването на този сборник е опит да се изведе от забравата един различен Талев, който е бил подложен на цензура от политическите промени при няколко режима, коментира проф. Валери Стефанов относно новото издание "Забраненият Талев", включващо досега непубликувани статии.

Димитър Талев започва своята кариера като журналист между 1927 и 1934 г., разказва редакторката Ирина Димитрова.

На страниците на вестника „Македония” той използва псевдонима си Димо Болгарин и там представя уникално произведение - „Поетическа география на Македония”.

Книгата съдържа още над сто статии по разнообразна тематика: езикови въпроси, култура, политика и текстове посветени на Васил Левски, Любен Каравелов и Пейо Яворов.

Включени са пет откъса от романа "Усилни години" – рядкост сред антикварните книги.

Там има допълнителни бележки за пътуванията му, спомени за Йордан Гюрков а също така повестите „1914-1918” и „Черният крайцер”, които не са публикувани до сега.

Темата за Македония представлява както рана за Балканите, така и лично страдание за самия Талев. Книгата показва една друга страна от образа на добрия писател; тук той е борбеничък човек с ясна позиция по важните въпроси, неудобен към множество режими. Неговият дълбок интерес към Македония е сериозно притиснат през комунистическия период според професор Стефанов.

След 9 септември 1944 г. животът на Димитър Талев става особено труден.

Поради националните си убеждения относно македонската тема той попада в концлагерите "Куциян" и "Бобовдол", където здравословното му състояние значително се влошава.

След освобождението си той губи правото да живее в София и е принудително преместен в Луковит, където семейството му изпада в бедност без средства за лекарства или работа.

Независимо от тези затруднения продължава да пише извън рамките на Съюза на българските писатели.

Властите налагат ограничения върху публикациите му , а службите по сигурността упражняват психически натиск върху него самия семейство .

Сборникът реабилитира писателя като обогатява известното литературно творчество с една малко позната част – неговата публицистика , която дълго време остава скрита , добавя Ирина Димитрова .