Покани ме да вляза

Оскар и Ели са двама персонажи, които по свой начин са жертви. Всеки от тях се опира на другия в стремежа си към спасение. Оскар е срамежливо и затворено момче на дванайсет години, живеещо с майка си в мрачен жилищен комплекс на покрайнините на Стокхолм. Той мечтае за среща с отсъстващия си баща, а съучениците му ежедневно го тормозят и унижават; когато изпитва страх, дори подмокря леглото си. От своя страна, Ели е странното ново момиче в квартала – тя не посещава училище, избягва да излиза през деня и носи студена атмосфера около себе си, както и мирис на разложение. В крайна сметка става ясно, че Ели всъщност е вампир със сто-двестагодишна история, завинаги запазила детското си тяло и зависима от свежата кръв за оцеляване. Когато Оскар започва приятелство с Ели, неговият малък свят претърпява значителни промени въпреки оставащата тъга навън. Митът за вампира - който не може да проникне у човек без покана - служи като зловещ символ за близостта между тях.

Историята предлага ужасяващи свръхестествени моменти съчетани с трогателно повествование относно приятелството и надеждата за спасение. Мрачният стил на Линдквист би могъл да бъде приет единствено като насилие само по себе си, ако не беше написан толкова умело и нямаше така силно послание зад него – коментира „Таймс“.

Способността на Линдквист като автор се проявява в начина му да манипулира времето и пространството. Сивотата в живота на Оскар придобива нови измерения сред кървавите сцени предизвиквайки усещането за Скандинавия като територия с култов характер, където обичайната нормалност може да бъде най-страшният кошмар – отбелязват от „Гардиан“.

Критиците сравняват произведението със стиловете на Стивън Кинг; страховитите образи ще ви преследват дълго след прочита му – предупреждават от „Индипендънт“.