Можем да се сбогуваме повече от веднъж

Няма нищо, което да ме радва повече от момента, в който някой читател поиска автограф след моето публично събитие и ми каже: „Вие ми вдъхнахте надежда и започнах активно да се боря. Накарахте ме да осъзная, че мога да направя нещо за себе си“. Всеки път това ме изпълва с щастие и удовлетворение – виждам как имам възможността да подаря нещо ценно: откритието, че у всеки човек има вътрешен източник на сила. В посвещенията си често напомням за този източник. Ако продължават да го имат предвид, те вече са спечелили половината битка. Дори ако туморът остане или лечението не успее, активното участие в собствената им съдба може да донесе мир на душата.

Обичам една мисъл от писмо на войник по време на американската Гражданска война до жена му. Той е знаел, че шансовете му за оцеляване са минимални. Писал й е: „Ако не се върна жив - помни, че всеки път когато усетиш полъха на вятъра по лицето си, аз съм с теб и те прегръщам“. Искам това чувство да бъде споделено с моята съпруга и децата ми. В момента, когато почувстват нежния допир на ветреца по лицата си, бих искал те да кажат: „О! Татко е тук при мен!“
Давид Серван-Шрайбер