Кръстьо Мирски - театрал европеец. Избрано

Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Той завършва драматичния отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където изучава актьорско майсторство, а след това и режисура в Академията за музикално и театрално изкуство във Виена (между 1938-1942). Участвал е в курсове по актьорско майсторство при театъра на Луи Жуве и слушал лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. През 1943 година защитава докторска дисертация по театрознание в Кьолнския университет. Премиерата му се състояла с постановката “Майстори” през 1944 г. в Народния театър.

Работил е като асистент-режисьор (от 1943 до 1944) и главен режисьор на Народния театър (в периодите от 1945 до 1957 и от 1960 до 1978), както и режисьор на Държавния театр във Варна (през периода между 1944-1945). Отговарял е за ръководството на Народния театър за младежта между 1957 и 1960 година. Бил е заместник-председател на Съюза на артистите в България от 1967 до1970 г., а също така преподавал сценични упражнения и история на театъра през времето си като учител в Държавната театрална школа (от началото през '43). Бил преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, откъдето започва кариерата си като професор още от '48-а година; между '56-а - '57-а години изпълнявал длъжността заместник-ректор.

Той бил един от основателите на Учебния театър към ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Известен е със своите постановки, сред които са "Сън лятна нощ" - У. Шекспир, "Дон Карлос", "Мария Стюарт" - Фр. Шилер, "Тартюф" - Ж.-Б.Молиер, "Нора" - Х.Ибсен, “Професията на госпожа Уорън” - Дж.Б.Shaw , „Ревизора“ – Н.В.Гогол , „Лес“ – А.Н.Островски , „Сенки“ – М.E.Салтиков-Шчедрин , „Вуйчо Ваньо“ – А.П Чехов ,„Васа Железнова“- М.Горки,“Трета патетична”- Н.Пагодин,“Под игото”и “Казаларската царица”- Ив Вазов,"Свекърва"-А .Страшимиров ,"Снаха"-Г.Караславов,"Гераците"-Ел.Пелин,"Любов"-О.Василев,"Царска милост"-К .Зидаров ,"Деветата върха "-Н .Вапцаров ,"Златното прикритие "-Др.Асенов .

Професионалният път нa Кръстьо Мирски го носи множество национални награди или държавни отличия.
Умира през август четвърти ден през деветнадесета седмица преди края над осемдесети годишният живот начело с него привеждащи ангажиментите му било извеждана да живее само там разположено не вече днес...