Асасините. Историята на на една радикална секта в исляма

Асасините започват да привлекат вниманието в Европа още в края на XII век, известни като "предатели-убийци", които убиват както мюсюлмани, така и християни в Светите земи. С времето хронистите на кръстоносните походи добавят нови елементи към техния образ - представят ги като членове на тайна секта, готови да пожертват живота си за своя лидер. Трубадурите дори използват това название в своите романсa с значение "рицар, напълно предан на дамата си". Описание от Марко Поло става особено популярно, въпреки че той никога не се е срещал с тях и просто преразказва разпространените слухове и анекдоти. Чак през Просвещението учените в Европа проявяват по-добър интерес към асасините и се опитват да ги поставят в контекста на ислямската религиозна и политическа история. Започват спорове относно произхода и значението на името им; преобладава мнението, че то произлиза от хашиш – веществото, което много хора свързвали с тяхната фанатичност и готовност за жертви.

В класическия труд на Бърнард Луис (1916), един от най-признатите съвременни експерти по темата за Близкия и Средния изток, подробно се разглежда историята на асасините - условията (като възникването на шиизма и последвалото разделение), довели до формирането на "ордена" в края на XI век в настоящия Северозападен Иран. Освен дейността му под ръководството на Хасан-и-Сабах против селджушките султани (изразяваща се чрез атентати срещу важни фигури), анализирана е трансформацията самата секта във феодална държава под управлението наследниците му. Разгледана е също историята сирийския клон осъзнат неговият сложен взаимоотношения с кръстоносците и местните суннитски владетели до окончателния край при нашествието от монголските армии. В заключителната глава Луис представя свои изводи относно методологията и целеполагането у асасините – идеи актуални днес.