Баща на мъртвите

„Баща на мъртвите“ е едно от най-впечатляващите художествени произведения на Балаж Дьоре. Текстът запазва езиковия пуризъм и прецизността на микрореализма, характерни за епичната проза, но в същото време въвежда иновации дори при своя консервативен стил. Периодът на скръб и спомени принуждава разказвача да се връща многократно към образа и живота на баща си, като му придава нови значения; той преосмисля своите познания и пластовете от спомените, които му позволяват да погледне назад с очите на син, а те значително се изменят под влиянието на тайните дневници на бащата. Книгата представя историята на това двустранно изследване: вътрешните събития в откритите след смъртта дневници драматично преобразуват спомените на разказвача. Интровертният характер на бащата и противоречивата му личност са описани живо под „острото светлоочко“ на съчувствието, което свидетелства за една епоха, която все още остава недостатъчно проучена. Балаж Дьоре изгражда паметта за баща си с безкомпромисна точност и въздържана емоционалност, без да звучи поучително или натрапчиво сантиментално – умение присъщо само за значими писатели.