Прекрасните творения небесни. Роман

Как стигнах до тук? Този въпрос е познат на много от нас, но за Динау Менгесту, роден в Етиопия и израснал в САЩ, той носи особено значение. Дебютният му роман "Прекрасните творения небесни", който спечели наградата на вестник "Гардиън" за първа книга, разглежда сложни теми като идентичността, самотата и социалните разделения.

Историята проследява живота на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след смъртта на баща си по време на комунистически режим. След седемнайсет години живот във Вашингтон той управлява малък магазин и живее с травматичните си спомени и двама приятели. В диалозите между него и неговите събратя – Кенет от Кения и Джоузеф от Конго – Менгесту умело вплита теми за отчуждение и търсене на себе си с меланхолично чувство за хумор.

Наградата “Гардиън” за дебютна книга е уникална сред литературните отличия, защото се дава независимо от жанра. Предишни лауреати включват именити автори като Зейди Смит. Романът получава висока оценка от журито благодарение на стегнатостта си без излишества и искреното представяне на емигрантския опит в Америка.

В различни страни книгата има различно заглавие: например във Великобритания тя е наречена Children of the Revolution (по песента T-Rex), а в Канада под името The Beautiful Things That Heaven Bears - вдъхновено от стихотворение завършващо пътуването през ада към Чистилището. Това заглавие добавя дълбочина към надеждния финал на романа относно възможността героят най-накрая да намери своето място след 17 години трудности.

Освен наградата "Гардиън", романът печели френско отличие за най-добра чуждестранна книга и фигурира сред важните книги според Amazon.com. Ню Йорк Таймс го класифицира сред десетте най-добри заглавия през 2007 година.

Менгесту създава многопластови персонажи; те олицетворяват уникалната реалност да живееш между два свята — само човек прекарал целия си живот затворен може да не разбира объркаността им. Освен това романът запълва пропастта в нашето познание относно африканските писатели-емигранти.

Критиците отбелязват погребален тон при сравнение с "Ловецът на хвърчила", но увереният стил на Менгесту оставя трайно впечатление у читателя. Той избягва клишета в емиграционната литература, рисувайки комплексния образ нa човек сблъсквайки се с любовта и лоялността.

Според Гари Щейнгарт романът предлага ясна версия за Америка — откровена картина какво означава мечтателят да продължава напред въпреки предизвикателствата пред него; описанието му прави четивото задължително.