Мансарда в Париж с изглед към смъртта

Изданието съдържа следните пиеси: "Търси се клоун", "Папараци, или Хроника на един абортиран изгрев", "Думата прогрес в устата на майка ми", "Мансарда в Париж с изглед към смъртта", "Разчленен театър, или Човекът-кошче за боклук", "Човекът, който си говори сам", "Три нощи с Мадокс", "Какво да правим с виолончелото?", и "Последният Годо".

Когато започнах да проучвам литературната среда, поех по съвсем различен път. Разбрах, че имам определена мисия и най-вече осъзнавах, че основната задача на писателите в източноевропейските страни, особено в Румъния – където живея – е да се противопоставят на властта. В продължение на петнадесет години бях напълно посветен на тази кауза и заемах позиция, която може да бъде наречена културна опозиция.

Един ден обаче осъзнах колко уморителна е тази битка. Бях написал много пиеси, които оставаха неиздадени. Напълно бях погълнат от проблемите във взаимоотношенията между индивида и властта – манипулацията и социалната машина, която унищожаваше всичко... Именно тези сюжети ме интересуваха най-много; чрез литературата желаех да разрушавам тоталитарната система.

Въпреки това никога не забравих важността дори когато трябваше да подкопавам тоталитаризма: всяка страница от театрална пиеса или роман преди всичко трябваше да притежава литературна и универсална стойност.

Матей Вишняк