Самотата на мъжа и жената

Често възприемаме самотата като нещо трагично и се опитваме да избягаме от нея, без да имаме сили да се свържем с нашето истинско Аз. Но бягството от самотата всъщност е бягство от собствената ни същност. Именно в тишината на самотата можем да осъзнаем, че нашето съществуване е важно и заслужава внимание и взаимодействие. Когато преминем прага на самотността, ставаме личности, които могат да привлекат интереса на другите. По този начин жената придобива своето женствено достойнство, а мъжът – своето мъжествено такова. Самотата играе ролята на централна ос в живота ни; около нея се въртят детството, юношеството, зрелостта и старостта. Всъщност животът представлява непрекъснат цикъл на разрушаване на самотността и потапяне в нея... Самотата предлага прозрение; под нейното безпощадно сияние ежедневието изглежда маловажно, а най-същественото излиза напред. Тя спира времето и разкрива истинската ни природа.