Марин Върбанов 1932-1989

Марин Върбанов е ключова фигура в трансформацията на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX век, не само в България. Той успява да интегрира българския художествен текстил в глобалните тенденции за обновление, които обхващат както текстила, така и пластичните изкуства като цяло. Влиянието му върху художествения живот надхвърля личните му творчески успехи; създадената от него школа обучава много ученици от три континента – Европа, Австралия и Азия. Като учител той вдъхновява своите възпитаници (мнозина от които днес са преподаватели) да мислят иновативно и универсално, превръщайки идеите си в мощни визуални произведения.

Въпреки значимото творчество и педагогическа дейност на Марин Върбанов, остава притеснително ниското ниво на публикации относно неговото дело. На родния му език има сравнително малко материали: каталози от изложби или статии във специализирания и ежедневен печат по различни поводи. Най-солидната информация за него се съдържа основно във френски и китайски издания с изображения на негови произведения и есета със спомени.

Тази публикация цели да представи забележителното наследство на Върбанов чрез примери от творчеството му, което е разпространено по целия свят. Неговите произведения красят обществени здания, музеи, галерии и частни колекции в Европа, Америка, Азия и Австралия; обаче едва малка част от тях остават запазени у нас.

Изданието е основано на критични статии и рецензии както български автори, така и чуждестранни такива; включва каталози от изложби, видео материали، диапозитиви а също така спомени на близки хора до него - ученици और съратници - плюс материалите от личния архив на автора. Особена заслуга за това начинание носи галеристът Нейчо Савчев от Оряхово. Целта е да увековичи образа και творчеството του магьосника στον τομέα της υφαντουργίας – проф. Марин Върбанов και να отдаде заслужена почит към една уникална личност.

„Марин Върбанов принадлежи не само на България; той e частица από Париж και Китай. Родината го дарила с живот; Франция предоставила сцената за утвърдяване trên своя талантa , докато Китай бил неговата духовна домiциля - тук той достигнал най-значимия си принос.”
Сю Дзян & Шъ Хуей

„Странникът с необичайна деликатност сред балканските нрави тръгнал откъм корените нa българската духoвност минавал през тайнствата nа ориенталскoто гностицизъм та чак до модерността na Париж… завръща ни обратно p какъв път кe t o s памет ”
Професор Светлин Русев