Лептата и други разкази - двуезична

Илиас Пападимитракопулос е част от следвоенното поколение на писателите, което се оформя около 1974 г., когато военната хунта приключва. Той споделя много общи черти с други автори от този период (като Валтинос, Дука и Нолас), но същевременно следва своя уникален път в прозата. Вероятно заради характера си или важността на своите есета, той успява да се наложи като символ на новото начало в литературата. Влиянието му върху гръцката проза е значително и вдъхновява мнозина млади писатели.

По професия той е военен лекар и обикалянето из страната му предоставя богатство от преживявания, които стават основа за неговите разкази. Тематичният спектър на творчеството му е безкраен. Като автентичен минималист, пурист и перфекционист, той може да напише кратък разказ с дължина не по-голяма от името си и фамилията си, оставайки винаги в границите между трагичното и комичното.

След дебютния сборник "Зъбна паста с хлорофил" (1973) последват още шест сборника:
- "Творчеството на прозаика Никое Кахтиуис", 1974 г.
- "Топли морски бани", 1980 г.
- "Четири местности", 1996 г.
- "Писма до годеника", 1998 г.
- "Розамунда", 1999 г.
- "Зависи от теб", 2000 г.

Сборникът „Лептата и други разкази“ включва дванадесет истории с автобиографичен привкус, посветени на семейството – баща, майка, чичо Геортиос, вуйчо Нондас; както и кучето и мандариновото дърво сред другите теми.

Разказите са силно емоционални със сгъстено съдържание - те приличат на късове поезия завършващи със запомнящи се финали: “Майко, нашето мандариново дърво живее!” или “в блуждаещия поглед видях явното презрение”. Завършеците не предлагат фантазии; те представляват откритие за читателя - нещо носимо у себе си при затваряне на книгата.

Въз основа на предложението на издателя господин Младенов сме подготвили това двуезично издание с цел то да служи като помощно средство за изучаващите гръцкия и българския език при сравнителния анализ в превода.
Йордан Поромански