Патешки приказки. Приказка първа

В нощта, обгърнат в люлката на самотата...
Страхът се спуска...
Влажност покрива новите следи...
Къде си ти?
Очите мълчат сред срамежливите сълзи...
Всяка сълза
разказва пред теб за листата!

В този свят, подобен на лабиринт!

Сгъни листата в лодка,
с платна от пелени,
и поеми с нея
в Морето от сълзи!
Пусни веслата в страха!
Луната е знак.
Прегърни бриза с тях
И нека болката бъде без значение!

И когато, на пустинен плаж,
забравени от деня, веслата почиват.
Платната треперят от раните на немощта,
а ти свържи перата със следите им!
Каждото крило посипи с пясък!

Разпери крила!

Ела с мен и полети,
независимо колко тежат те,
освети крилата си
в Морето от сълзи!
Този простор ще стане дом.
Луната е защитено място,
но носи в себе си
Морето от сълзи!
Днес можеш да летиш,
но преди да започнеш полета си
с усмивка сниши се
целувайки морето.
Ела с мен и полети -
няма да боли;
то ще ти подари крила
от Морето на сълзите.

Ела с мен и полети!