Внезапна освобождаваща мисъл

Шел Аскилдсен, роден през 1929 година, е признат от мнозина за един от най-влиятелните норвежки автори след Втората световна война. Той два пъти получава наградата на норвежката литературна критика и има множество други значими отличия.

Аскилдсен дебютира през 1954 г., но истинската му слава идва едва в 80-те години с публикацията на сборниците "Нищо за нищото" (1982) и "Последните бележки на Томас Ф. за обществото и хората" (1983). Основни теми в творчеството му са екзистенциалните въпроси относно индивида, социалната изолация, самотата и отчуждението между хората, особено сред близките. Неговият стил напомня донякъде на Хемингуей и френските неороманисти; често се описва като "минималистичен", характеризиращ се със спестен език и опростени синтактични структури без патетика или емоционални нюанси. Разказите понякога придобиват драматичен характер, а действието обикновено се представя чрез диалози или монолози.

Според много критици цикълът разкази "Последните бележки на Томас Ф.", откъси от който предлагаме на българската аудитория, е сред най-добрите произведения в литературата на Норвегия от 80-те години.

Творбите му са преведени на 19 различни езика.
Сред романите му са: "Господин Леонард Леонард" (1955), "Братът на Давид" (1957), "Заобикаляща действителност" (1969), "Скъпи, скъпи Улуф" (1974) и "Ежедневие" (1976).

В категория разкази можем да намерим: “Вече ще те изпращам чак до дома” (1954), “Кулиси” (1966), “Нищо за нищото” (1982), “Последните записки на Томас Ф. за обществото и хората” (1983), “Внезапна освобождаваща мисъл” (1987), “Голямата пустош” (1991) и “Кучета в Солун” (1996).