Странни места... интересни хора

За написването на такава книга са нужни наблюдателност, внимание към детайлите, готовност за пътувания и значителна доза хумор. Рандъл Бейкър притежава много от тези качества. Приятелството ни, продължаващо тринадесет години, ми предостави възможността да бъда свидетел и участник в множество събития, които той умее да разказва с дистанция и мъдростта на опита си, но същевременно с емоцията на младата душа. С точните подробности относно труднодостъпни преживявания и с любопитство у човек, който винаги очаква нещо ново... Неговото явно безгрижие в шегите там, където другите биха приели сериозен подход, всъщност го прави по-универсален; ако читателят се фокусира само върху усмивката му, може да пропусне уникалната перспектива и задълбочения анализ на ситуацията.

Авторът демонстрира цинизъм на образован човек и ни убеждава в доброто намерение зад критичното представяне на контрастите. Понякога изглежда сякаш прекалява с израза "моята истина е ваша истина", но защо не? Четейки книгата, можем да желаем това действително да бъде вярно...

Това желание се засилва от многобройните интересни факти относно политическите условия и ежедневната култура в страните посещавани от него; благодарение на тях сме склонни да пренебрегнем известна самоувереност у автора. Високата чувствителност понякога отслабена чрез адаптацията при качествения превод обаче улеснява достъпа до по-широка аудитория.

Непрестанното сравнение между личния опит и историята или традициите на англосаксонската култура представляват важен аспект от творбата както оригинален метод за популяризиране ѝ. Тези аналогии подчертават как древните култури не са завладели трайно позицията си като водещи във световното развитие — новото знание често идва именно от хаоса около нас; много аспекти заслужават внимателно изучаване.

Бейкър проявява близост до Нов български университет със своя девиз: "Да не се боим от разнообразието". Именно затова той е вторият почетен професор сред двадесетте двама членове на настоятелството му.

В заключение бих искал авторът сам да избере една снимка за книгата – такава която показва неговата усмивка смесица със скептицизма у човека способен да вижда повече отколкото останалите - разказвайки своето преживяване толкова увлекателно че ръката ти трепери пред чашката кафе наполовина повдигната към устните ти.– Доц. д-р Людмил Георгиев