Мечо Пух/ Златни детски книги

**Къщичката в къта на Пух**

Когато бяхме съвсем малки, вече бяхме на шест години.

**Предговор**
Ако случайно сте попадали на друга история за Кристофър Робин, вероятно помните, че някога той имаше един лебед (или може би лебедът притежаваше него – не съм сигурен как точно стоеше работата). И това животно се казваше Пух. Беше много отдавна и когато се разделихме с него, взехме името със себе си - мислехме, че то вече не му е нужно. По-късно, когато Плюшеното Мече заяви желание да има уникално име само за себе си, Кристофър Робин веднага без колебание каза: "Мечо Пух." И толкова по въпроса. След като ви разказах за Пух, сега ще обясня и останалите подробности.

Не можеш да живееш дълго в Лондон и да не посетиш зоопарка. Някои хора при влизане през ВХОДа минават покрай клетките много бързо и стигат до ИЗХОДа. Най-добрите от тях обаче направо отиват при любимото си животно и остават там. Затова Кристофър Робин винаги посещава полярните мечки; прошепва нещо на третия пазач отляво и след отключване на вратите ние двамата започваме да блуждаем из тъмни коридори и да се катерим по стръмни стълбища докато най-накрая достигнем до онази специална клетка. Отварят я и извън нея изприпква кафяво рунтаво същество с радостния вик "О, Мечо!" - Кристофър Робин моментално го прегръща. Това мече носи името Мечо – показател за прекрасно име за мечка; смешното е обаче, че вече сме забравили дали ние кръстихме Мечо на Пух или обратното. Преди време знаехме как беше всичко... Тъкмо достигах до тук, когато надникна Прасчо с писклив глас:
- Ами аз!
- Скъп мой Прасчо - отвърнах му - цялата книга е посветена на теб!
- Но тя е главно за Пух! - възрази той високо. Ясно е значи защо Pасчo ревнува — смята ,че предговорът ще бъде само посветен на Пух . Разбира се ,Пух e любимец , но Pасчo получава доста повече внимание отколкото пропуска самият той . Защото няма как човек да заведе Puh в училище без всички около него да разберат , но Pасчo e достатъчно малък та даже побира във джоба ти ; успокояващо e da go pипнеш ако не си напълно сигурен дали две по седем правят дванадесет или двадесет два . Често той внимателно наблюдава мастилницата — така придоби значително образование спрямо оно́то което има Puh , но последният никакви оплаквания относno tova няма . Той казва : „Някои са умни ” а други просто са различни .

И така започнаха още другите герои питат : “А нас?” Заради това май трябва окончателно да спра написването na предговорийте si i da se захвана c книгата.
A.A.M