Кризата на публичния мениджмънт

Ситуацията беше бедна, забранена, предопределена, тиха и униформа. С времето обаче се промени на материалистична, свободолюбива, истерична и значително различна. Отгоре и отдолу присъстваха еднотипни елементи и актьори в разнообразни роли.

Както преди, така и сега начело стоят систематични бандити, които без скрупули експлоатират държавата за свои лични интереси. В миналото те бяха комунистическият патриотичен и интернационален "елит", подкрепян от Москва; днес са демократичният капиталистически елит с патриотичен уклон, но вече глобалистки настроения – този път под закрилата на Брюксел и Вашингтон.

Същите групи от фамилии и техните приближени управляваха изграждането както на социализма, така и на съвременния капитализъм - според нуждите на ситуацията. А народът оставаше скрито да оцелява както тогава, така и сега; единствено добавената опция е емиграцията. Преди хората бяха лоялни към партията си като социалистически работници; днес те служат на олигархията/мафията като нещо повече от просто слуги.

Твърди се, че можеше да бъде по-лошо; вероятно би могло да бъде много по-добре. Но най-сигурното е положението такова каквото е в момента. Ако ни допада или не – сме длъжни или да се променим или да приемем реалността. Първата възможност носи надежда и смисъл; вторият вариант го няма. Изборът принадлежи първо индивидуално на всеки един от нас а след това колективно ако успеем “заедно” да действаме.

Светослав Ставрев