Пастернак

Изключителната съдба на поета, писателя и преводача Борис Леонидович Пастернак (1890-1960) е вдъхновяваща тема в творбите на един от най-забележителните биографи в световната литература. Анри Троая (1911-2007), с неговия талант за увлекателно разказване, проследява жизнения път на значимата фигура в руската художествена словесност, чийто принос остава сред най-великолепните достижения в нея. Като син на художник и пианистка, още от малък Пастернак се запознава с именити личности като Толстой, Скрябин и Рилке. Неговият живот е повлиян от исторически събития и страстни връзки, което неизменно рефлектира върху произведенията му – те обхващат противоречивите и драматични моменти от Русия през началото на XX век. В творчеството му се редуват поетични текстове с белетристика и изкусни преводи на Гьоте, Шекспир, Шели, Кийтс и Верлен. През 1958 г., той получава Нобеловата награда за литература, но е принуден да я拒и.

Троая остава верен на стремежа си да представя героите си възможно най-пълноценно и искрено; затова понякога не следва утвърдените схеми при описанието на света около Пастернак - както човека, така и твореца.