Депресия. Или защо постоянно сте без настроение

Кой от нас не е изпадал в меланхолично настроение? Понякога, когато наблюдаваш хората в метрото, ти се струва, че поне половината от тях изглеждат нещастни: изражението на някои е тъжно и изморено, други са загрижени или недоверчиви, а трети имат почти свиреп вид, подобен на Карабас Барабас. Когато те погледне такъв човек, сърцето ти направо спира и си мислиш колко добре е да не се срещаш с него сам в пустинна уличка през нощта. А ако в обществения транспорт забележиш някой самотник внезапно да започне да се усмихва ярко и по този начин нарушава обичайната атмосфера, то естествено ще го гледаш подозрително: дали всичко с него е наред и дали случайно не е избягал от психиатрична клиника?

Може би малко преувеличавам ситуацията, но фактите говорят сами за себе си: проблемът с депресивните разстройства днес остава един от най-значимите въпроси в съвременната психиатрия. Не виждам как това може да учуди когото и да било - времената ни са тревожни и изпълнени с различни кризи и стресови ситуации, които ни поставят под постоянен натиск. Това оказва негативно влияние върху нашето психическо здраве и общо благосъстояние.