И гениите грешат

Книгата ясно демонстрира на читателя, че научните открития, които обикновено се представят в окончателен вид, са резултат от дълги и трудни търсения, включващи грешки и заблуди. Човечеството е отделило много време, за да преодолее идеята за неподвижността на Земята в космоса. Галилей е споделял как законите на свободното падане – които сега изглеждат съвсем логични – многократно го водили до погрешни заключения. Установяването на факта, че всички тела падат със еднаква скорост, било изключително трудно и противоречало на нашето интуитивно възприятие. Днешните ни твърдения относно кухата структура на Земята звучат смешно, но дори значими учени са вярвали в това.

Кант е имал опасения относно непрекъснатото горене на сяра и въглища от Слънцето и се питал дали има достатъчно кислород. За дълго време хората смятали, че злато може да бъде произведено чрез химически реакции; не само алхимиците участваха в подобни експерименти - великият Нютон често прекарвал безсънни нощи в лабораторията си с надеждата да постигне тази цел.

Дори през двадесети век известен немски физик бил убеден, че е успял да направи такова производство. Като автор разглеждам част от историята на науката: много по-интригуващо е да проследиш пътя към откритията вместо просто да приемаш резултатите като даденост.

Смятаме ли днес вече за минало времето, когато сме вярвали например в произхода на мишките от тинята или едноклетъчните организми от "жизнена слуз"? В съвременната наука няма място за фантазии или недоказани теории - разполагаме с най-точните измервателни уреди (най-прецизният часовник може да сбърка само секунда след 100 билиона години) и бързи компютри способствуващи минимализирането на грешките.

В две почти невероятни случки ще покажем обаче колко невярна всъщност може да бъде такава представа; науката избягва неприятности като тези и предпочита тяхното забравяне. Много учени участвали в според опити не осъзнавали своите желания ги правели жертви.

Тук можем легитимно да зададем въпроса защо учените допускат заблуди във "простички" случаи? Какво остава тогава за основополагаещи теории като тези свързани с произхода на Вселената или живота? Когато сравним подобни теории със строго научно основание ще бъдем изненадани от количеството противоречия между тях; понякога фактологията напълно отпада пред спекулациите.

История показва как традиционният начин мислене може сериозно затрудняване при намирането даже простичко решение: английският богослов Ричард Бентли искал завръзка между християнската догма и новаторските идеи за планетарното движение предложени от Нютон. След запитването му относно статичното положение звездите Нютон обяснил концепцията си зад привличането помежду им – всяка звезда била привлечена равномерно около себе си което водело до баланс.

Бентли упорствал заявявайки нуждата Земята също трябваше da поддържа стабилност а ученият реагирал уклончиво; проповедникът проявил острота при математическите доводи достигайки до заключение единственото разположение би могло бити предположимо доказателство за божественост сред звездния свят!

Нютон никога не подозирал движението именно самих звезди поради огромната дистанция до тях — образец колко устойчиво било убеждението му относнос неподвижността им стават очевидні след последвалият случай предоставящ откритие извлечено посредством стари каталози .