Възмездието на Изида кн.5

"- Иди тук! - прошепна глас от мрака. Водачът на бандитите обиколи около кладенеца. - На колене! - той се подчини. Зърна неясни контури и усети мириса на жасмин. - Имаш ли я?
- Да, господарю.
Изведнъж нечии ръце рязко му взеха книгата от скута.
- Видя ли какво е написано вътре?
- Не, господарю.
- Лъжеш! Отворил си я вместо да следиш какво правят хората ти.
- Не, господарю...
Предводителят на себаусите чу тих шум, последван от звука на опънната тетива. Стрелата проникна дълбоко в гърдите му – изстреляна беше толкова близо, че го повали по гръб върху пясъка. Кръв потече от устата му и тялото му започна да трепери в конвулсии. Последното нещо, което чу преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта за заровенето на тялото му дълбоко в пустинята."