Мъртвите момчета не могат да танцуват

Изследването "Мъртвите момчета не могат да танцуват" разглежда трагичните последици от хомофобията и нейното влияние върху самоубийствата на мъже на възраст между четиринадесет и двадесет и пет години. То анализира как двойната стигма – срещу хомосексуализма и самоубийството, пречи на обществото да признае взаимовръзката между осъждането на хомосексуалността и високите нива на опити за самоубийство сред младите хора, които са смятани за гейове от своите връстници.

Авторите Мишел Доре и Симон Лажьонес изследват влиянието на етикетирането като хомосексуален върху индивидите, показвайки, че дори тези с хетеросексуална ориентация, заподозрени в хомосексуализъм, попадат в рискова група по отношение на самоубийства. Те предлагат стратегии за предотвратяване на подобни случаи.

Според тях книгата трябва да бъде включена във всяка образователна програма в училища и университети. Тя подчертава сериозността на проблема с хомофобията и необходимостта от действия за спасяване живота на младите хора.

Дорe и Лажьонес използват интервюта, вдъхновени от подхода към самоубийствата по Даркхайм, който акцентира върху социалната интеграция, както и концепцията на Ървинг Гофман относно стигматизацията. Те предлагат важна типология за младежките хомосексуалисти. Призивът им за превантивни мерки представлява навременен сигнал към обществото.
Луи Корнелие (превод)