Класически китайски новели

Заглавието на представената книга - "КЛАСИЧЕСКИ КИТАЙСКИ НОВЕЛИ" - е ясно само по себе си, но изисква допълнителни пояснения в конкретния контекст. Всяко от трите понятия в заглавието, когато се разглежда буквално, може да изглежда неуместно.

Нека започнем с ПЪРВОТО понятие – класически. Историческият поглед към термина ни отвежда до античността; културологичното му значение е свързано с европейския класицизъм след XVII век (освен ако не предпочитаме строго граматичната форма "класицистичен"); а общото разбиране го определя като символ на утвърдена и ценностна стойност.

Относно ВТОРОТО понятие – китайски – това е термин, който самият Китай никога не е използвал през хилядолетната си история. Вместо него там се ползват названия като Поднебесна или различни имена за територията в древността и отделните царства (според историографията около 1800). След обединението те приемат имената на династиите, а след края на династийния период употребяват понятиета като "джун" (централен) и "хуа" (процъфтяващ); освен това "хуа" присъства в много топоними със значение "китайски". Има също така обобщаващото название "джунгуо", което означава „централна държава“ и обхваща цялата територия. Тези разяснения са важни за читателя да осъзнае времевия и пространствен контекст на произведенията, тъй като част от тях произлизат от периода Тан (VII-X век), докато други подробно описват особеностите на управлението под последната династия Цин или манджурската династия (XVII-XX век). С други думи, “китайски” тук обозначава възприемането ни за тези творби; подобни асоциации не са необичайни глобално, тъй като почти навсякъде страната има множество неприсъщи названия.

ТРЕТОТО понятие също заслужава пояснение, защото представлява заместител на оригинални китайски явления и термини. Думата „новела“ понякога замества специфичния китайски жанр с начало около VII век наречен „истории за странното“ ("чуанци"), характеризиран със стиловете от династия Тан. Друг път тя обозначава повествувателни форми, които обобщават натрупания опит през годините - например историите на един от най-добрите автори в късната китайска литература Пу Сунлин (XVII-XVIII век). Следователно този термин трябва да бъде интерпретиран условно както носещ основните характеристики белетристиката.

Тази характеристика свързва новелите помежду им. Освен това повечето произведения са авторски и често включват известни личности; тази тенденция впечатлява особено предвид факта че предишните популярни жанрове като “сяошуо” (“кратки истории”) нямали идентифицирани автори — сега белетристите вече открито заявяват своето творчество независимо от риска то да струва скъпо при определени условия.

Сега ще насочим вниманието си към тези забележителни повествования и техните автори: предложеното четиво няма толкова увлекателност колкото самите новели , но все пак е необходимо за оставянето им у читателя не само високоестетическа следа.

Динамиката по време на династия Тан има много значими аспекти. На първо място успешното обединение тогава води до появяване една от най-силните държави по онова време — стабилна вътрешно и уважавана политически сред многобройните далечноизточни народности.
В сферата на културата този период отбелязва истинско процветяване — точките науки постигнали значими успехи чрез работейки върху трудове какъвто е „Древна аритметика“, установили редица астрономически закони итн., документирайки наличността даже армия хора посветени математиката . Чанан бил огромният столицaград население над два милиона души , считан за активен политически икономически център .