Ще се видим там горе

След края на Първата световна война, трима персонажи се сблъскват с новата реалност: Едуар Перикур – талантлив художник от заможно семейство, който е отхвърлен от баща си заради своята хомосексуалност; Албер Маяр – скромен и параноиден счетоводител, способен на дълбоко приятелство; и лейтенант Анри Д’Олне Прадел – амбициозен кариерист, готов да убива за постигане на целите си. В Париж след примирието, Албер и сериозно раненият Едуар трудно свързват двата края. За да оцеляват, те измислят хитра схема - продават несъществуващи проекти за паметници на желаещите да почетат загиналите във войната. Междувременно Прадел използва държавни поръчки, за да пренася останките на войниците в гробища, като понякога запълва ковчези с пръст или даже костите на германски воини. Животът им се преплита помежду си и около тях се завъртат образи като тези на сестрата и бащата на Едуар, чаровното момиченце Луиз и любимата на Албер.

През 2013 година романът „Ще се видим там горе” печели престижната награда „Гонкур”, а също така Наградата за предпочитания роман от книжарите и отличията за най-добър френски роман през годината според списание „Лир”, както и други признания - общо девет.

Критиците коментират:

„Това не е обичайният роман посветен на Голямата война; той разглежда меркантилизма в следвоенното време чрез необикновена любовна история в контекста на суровата действителност.”

„Разтресаващият сюжет представя най-доброто и най-лошото у човека.”

„Най-впечатляващият роман за годината. Такъв, който ще остави трайни спомени.”

Този текст не попада под жанровете криминале или хорър трилър; той представлява истинска висша литература с антивоенен заряд, социална критика и оригинален стил. Сдържаният хумор допринася към способността му да задържа читателя в напрежение подобно на най-напрегнатите сюжети.