Тялото, в което се родих

"Тялото, в което се родих" е вдъхновено от детството на авторката и разказва историята на момиче с вроден дефект на окото. През седемдесетте години животът й е повлиян както от ограничената видимост, така и от доминиращите социални възгледи: свободният брак на родителите й, често сменящите се училища, хипи движението и сексуалната свобода заедно с нейните последствия. Физическите и психологически особености правят героинята уникална, а тя започва да се идентифицира с хора извън модните тенденции и социалните очаквания.

В книгата си, написана като монолог по време на психоанализа, авторката споделя най-дълбоките си спомени и размисли относно живота си. Историята съчетава хумор със суров реализъм; светът през погледа на децата изглежда много по-страшен отколкото може да предположим. Романът предлага необичайна перспектива за опитността между Латинска Америка и Европа.

Контекстът включва южноамериканското изгнание, миграцията от Магреб и затворническия живот в Мексико Сити – всичко това придава дълбочина на трогателния роман, който разглежда как човек може да приема себе си.

С този роман Гуадалупе Нетел потвърждава репутацията си като едно от важните открития в литературата през последното десетилетие според критиците.