Сидхарта

У Херман Хесе (1877-1962) можем да намерим това, което Джон Барт нарича "трагически оптимизъм" в своята повест "Дуниазада". Той е автор с тъжен и същевременно смешен стил. В произведенията му някои виждат карнавала, а други - етични параболи. Тези черти не се изключват взаимно. Все пак иронията на Хесе често остава незабелязана или пренебрегната, което е разбираемо предвид множеството читатели, които жадуват за Учител с ненаучно познание – наставник без назидателност. И днес тази нужда продължава да бъде актуална; успехът на Паулу Коелю е ясен пример за нашето време. Куелю дължи много от своето вдъхновение именно на прозата на Хесе... Но ако вече споменахме Коелю, нека видим как стоят нещата при един автор от периода на истински недостиг на хармония и болка. Защото днешната болка понякога изглежда фалшива или несигурна. В света на симулациите Хесе остава старомоден търсач на автентични истини... /Йордан Ефтимов/