Големите надежди

– Къде се губеше, малка маймунко? – изрече мисис Джо, като тупна с крак. – Кажи ми направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и притеснение; иначе ще те извадя от ъгълчето ти, дори да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци!
– Бях на гробищата – отвърнах от мястото си, сълзите ми течаха и потривах очите си.
– На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, щеше да си мъртъв още отдавна. Кой те е гледал с две ръце?
– Вие – признах аз.
– А защо го направих? – извика сестра ми.
– Не знам - проплаках аз.
– Аз знам! – заяви тя. – Знам, че никога повече няма да постъпя така! И освен това: откакто се роди, нито веднъж не съм свалила тази престилка! Няма достатъчно трудности в живота ми само заради работата при ковача (пък и то на Гарджъри), ами трябваше да поемам и ролята на твоя майка!
Но аз просто зяпах тъжно огнището и не слушах какво говореше тя. Защото в ярките въглища пред мен виждах беглеца от блатата с веригата на крака, загадъчния младеж, пилата и ужасната клетва — поради която трябваше да извърша кражба в собствения си дом…