Мария-Антоанета

Скъпа сестро, пиша ти за последен път. Току-що бях осъдена, но не на позорна смърт, присъща само за престъпниците; вместо това, ще отида при твоя брат. Невинността ми напомня на него и се надявам да бъда като него в последните си мигове. ... Моля те да благословиш двете ми деца вместо мен. ... Надявам се те да разсъждават така, както винаги съм ги учила: че принципната стойност и стриктното спазване на личния дълг са основата на живота; взаимното приятелство и доверие ще им донесат щастие. ... Нека следват нашия пример! ... Пожелавам моят син никога да не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога не трябва да търси отмъщение за нашата смърт!...

Молбата ми към всички познати е... да простят страданията, които може би несъзнателно съм им причинила. Прощавам на враговете си всичките мъчения, които ми нанесли. ... Имах приятели и мисълта за завинаги разделяне с тях и знанието за техните страдания са най-голямото ми терзание, което ще взема със себе си в смъртта. Дано поне разберат, че до самия край съм мислила за тях.

... Сбогом!"