Равнините на Абраам

"Равнините на Абраам" (1928) е едно от най-зрелите произведения на Джеймс Оливър Кърууд. В него се описва бурен период от историята на Северна Америка през XVIII век, когато кървавите конфликти по границата водят до т.нар. Френска и индианска война (1754-1763). Тази свирепа борба между Англия и Франция за контрол над североизточната част на континента включва множество коренни жители, индианците - някои подкрепят англичаните, а други са на страната на французите. Те постепенно оставят търговията с кожи и започват да практикуват печеливш лов за скалпове. Тази позорна дейност, подпомагана от английските колониални власти и френските губернатори, довежда до моралния упадък на цели племена. Все пак има личности като Тиаога, Шиндас, Горската Гълъбица и Високия Мъж, които запазват качествата си – храбростта и гордостта им ги правят пример за несломим дух и благородство.

Кърууд изгражда героите си без предразсъдъци; той ги представя с обич и дълбочина в психологията им, стремейки се да открие красивото и уникалното у тях. Джимс, Тоанет, Хепсиба, Тонтьор, Анри и Катрин са отражение на времето си; те ни стават близки чрез своите ярки характери, проявената доблест в трудности и ценните качества – дори със своите малки недостатъци.

Освен това "Равнините на Абраам" служи като символ за красотата на младостта и сложността при израстването; тя разказва за болката от загубата and следите оставени от житейския опит в една жестока но славна епоха. Произведението подчертава безсмъртната сила на любовта , триумфа на човешкия дух както надеждата в осъществяването na най-смелите мечти .