История на българското градоустройство през 19-20 век
Издателство: | |
Година на издаване: | 2009 |
Дата на издаване: | 2009-12-29 |
ISBN: | |
SKU: | 90736480008 |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
Пред вас е първата монография, която изследва развитието на българското градоустройство през периода на Новото време и Модернизма, обхващаща времето от средата на XIX до средата на XX век. Тя се основава на новаторска методологическа концепция:
• Чрез диахронни анализи на предварително избрани ключови градове с дълга селищна приемственост и устойчивост във времето, се проследяват важните етапи в тяхното развитие - от топогенезиса през първоначалното кадастрално заснемане и регулиране до планирането за бъдещо градоустройство.
• Синхронните анализи разглеждат периодите свързани с топогенезиса, Античността, както и появата на първите кадастрални снимки и регулационни планове. На финала са обсъдени ранните градоустройствени планове, от които се извличат типичните характеристики; те могат да бъдат интерпретирани по подобен начин за останалите населени места в страната.
В настоящата част от труда е проучена еволюцията при изграждането и устройството на девет значими български града: София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин.
По време на анализа историята им е разгледана независимо една от друга; акцентирано е върху отделните стадии в развитието им и съществените събития или особености в техния урбанистичен строеж. За повечето изследвани населени места това представлява пръв опит да се проследят трансформациите в селищната структура. Това проучване има значение не само за историческия контекст на тези градове но също така ще помогне при бъдещото им планиране управление и политика – открояващи инвариантите и традиции гарантиращи идентичността им.
Паралелният анализ показва хилядолетното развитие на големите български градове позволявайки изграждане на сравнително обективна представа относно цялостния процес по urban planning във времевия му аспект.
Изследването носи важно значение за архитектурната теория като цяло - историята й , методологията й . Диахронният подход играе роля за практиката по опазване културното наследство чрез демонстриране тенденции характерни за различните местности ; а също така предоставя полезна информация относно специфики свързани със структуриране , управление , политика .
Събран материал съдържа уникални архивни документи – чертежи , планове фотографий занимаващи интересуващи се лица безспорно осигурява самостоятелна стойност .
Трудът адресира специалисти архитекти-историци но той би бил интересен още както социолози , културолози та даже политици управляващи нашият урбанизъм.
Добрина Желева-Мартинс
.
.