Хуните. Хуну в Китай

Книгата "Хуну в Китай" представлява логично продължение на монографията "История на народа хуну", написана от Лев Николаевич Гумильов, и е вторият том от неговата "Степна трилогия". В този изключителен труд авторът разглежда един сложен и малко проучван период в историята на Китай и степните народи, акцентирайки върху динамичния им живот, който оказал значително влияние върху развитието на Европа. Първият том разказва за възхода и падението на могъщата държава на народа хуну, подчертавайки ключовата роля, която те играят срещу китайската експанзия.

В "Хуну в Китай" се фокусира вниманието върху взаимодействието между номадите и уседналото население в Китай. Авторът анализира историческите и етнографските процеси като взаимосвързани явления. Произведенията му стават класически примери и оставят следа в изучаването на хунистиката.

Лев Гумильов може да бъде наречен историк само условно. Той е създател на иновационни изследвания относно историята на номадите в Централна Азия през периода от 3-ти век пр. Хр. до 15-ти век сл. Хр., а също така извършва проучвания по историческа география, свързани с климатичните промени през тези времена. Неговите разработки включват теорията за етногенезиса и проблематиката около палеоетнографията в Средна Азия.

Лев Николаевич Гумильов произлиза от известни родители - баща му Николай Степанович Гумильов е руски поет, а майка му Анна Ахматова (по настоящем Анна Андреевна Горенко) е прочута личност сама по себе си. Това наследство носи тежест за него през целия живот; той се ражда през 1912 година в Царско село (сега град Пушкин). На деветгодишна възраст остава без баща – убит по обвинение като "враг на народа". Още докато учи училище, младият Лев бива считан за различен сред връстниците си заради обширните си знания.

След завършване на гимназия кандидатства във педагогическия институт в Петербург, но не успява да бъде приет именно заради фамилията си. Работи временно като обикновен работник преди да започне работа към Геоложкия институт, където изучава таджико-персийски език и арабското писмо.

По-късно успява да запише II курс историa във Ленинградския университет; въпреки това бива арестуван „поради баща си“ без конкретно обвинение по време на политическите чистки . След кратък престой зад решетки попада в заточение край Норилск вместо смъртната присъда; там започва да учи татарски и казахски език. Освобождават го точно когато избухва Втора световна война; той доброволно се записва във войската служейки както артилерист при превземането Берлин.

След края й опитва настойчиво да навакса загубено време – взима изпити едновременно по история вече като аспирант Института по източни народи.
През 1947 г., когато майка му получава ново обвинение за антисъветска дейност синът й губи правото να продължи образованито си.
Независимо от многократните препятствия той защитава дисертация две години след забраната.

Обаче скоро след това бил арестуван пак – този път осъден със срок десет години лишаване от свобода наказание наложено го изпращат обратно Сибир.
Заточението приключило с реабилитация през 1956 г.; дори още пред службата той замисля първата книга “Хуни” , пишейки бележките докато работел физически.
Работещ последствие Ермитажа шеф отдел Етнография Ленинград Географско дружество откривайки важността Хазарии защитавал докторска дисертация древни тюркологи стъпвайки основополагающей теории биологична гледаща страна./

Трудове Лева дълго време оставали непубликувани минавали цензура старейшините научното общество привлекли много рядкости библиографии резултат иновационния подход занимания факти явления четивост текстове увлекателният стил аналогичнен роману приключениям .

Относно всичко посочено сам говорел:
„Смятам разделянето академично популярни неконструктивным все комплексный вопрос может представляться живым ясным языком что никак не снижает научную его значимость.”
Л.Гумильов