Синият следобед

Източниците на вдъхновение за всеки един от романите ми са различни. Понякога концепцията е изключително проста, почти като разказ; в други случаи тя може да произлезе от личност или характер, който внезапно ме е впечатлил, или дори от някое прочетено изречение. Идеята може да се появи навсякъде и в най-различна форма. Например, за "Синият следобед" бях вдъхновен от образа на моя съсед, известен хирург. Един неделен ден седях в хола на нашата къща в Оксфордшир и наблюдавах как той работи в градината си. Изведнъж се запитах: "Какво ли означава да бъдеш хирург, да вземаш скалпела и да режеш жива плът?" Бях силно intrigued и желаех да разбера повече – затова с "Синия следобед", наред с много други неща, аз всъщност търсех отговор на този въпрос сам за себе си.