Людовико - императорът на България

След трагичния завършек на Битката при Велбъжд през 1330 г., българският престол заема младият Иван Стефан, управляван от майка си Анна Неда и чичо му Белаур. Само година по-късно детето е свалено от трона и принудено да напусне страната с майка си. Така Иван Стефан изчезва от учебниците по история, но животът му продължава в нова посока. Докато замисля планове за възвръщане на короната, той организира собственото си погребение на адриатически остров и присвоява самоличността на сина на известен дубровнишки търговец. Сключва брак с незаконната дъщеря на Филипо д‘Анжу – принц на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Попада в двора на неаполитанската кралица Джована и влиза в създадения от нейния съпруг Людовико Орден на рицарите. Управлява херцогството Дурацо в Албания, като предоставя щедри привилегии на местните жители. Участва във военноморската кампания под командването на адмирал Паганино Дориа във Войната за проливите и се включва във Войните срещу вечерята под водителството на граф Николо Ачиайоли. Освен това става кондотиер в прочутата Компания шапката и участва в Битката при Валдичиана; лежи затворен както в Константинопол, така и в Сиена. Историята му представлява истински калейдоскоп от неочаквани успехи и незаслужени поражения, които звучат повече като роман отколкото историческо проучване. Независимо от това всяка теза в увлекателното повествование на Петър Николов-Зиков е подкрепена с множество автентични документи, чието достоверност няма как да бъде оспорвана – именно затова разказът заслужава внимание.