„Смърт във Венеция“ и други новели (ново издание)

В това издание са събрани пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955) – един от най-великите германски автори и носител на Нобелова награда за литература. Произведенията включват „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911) – считано за върхово постижение в немската литература, и „Марио и фокусникът“ (1930).

Всички тези творби разглеждат сложния и болезнен процес на творчество, анализирайки чувствата с дълбочина, която може да бъде почти мъчителна. Те съдържат размисли относно желанието за смърт и концепцията за смъртта като форма на безсмъртие. С подбора на тези новели ИК „Колибри“ отдава почит към едно от големите имена в литературната история на XX век.

„Литературата е... съюз между страданието и инстинкта за форма.“
Томас Ман

Нищо не е фиктивно: разходките из мюнхенските гробища, тъгата при пътуването с парахода до Пола, образът на стария денди, подозрителният гондолиер, Тадзо със семейството си, загубения багаж… Всичко това беше реалност. Историята преди всичко се занимава със смъртта като символ на безсмъртието; тя представя стремежа към смърт. Най-силното ми притеснение обаче бе двусмисленият характер на самото творчество и трагедията в изкуството. Страстта се явяваше основна тема в новелата чрез своя аспект страдание.

Поначално замисленото от мен нямаше нищо хомосексуално; то представляваше последната любовна история на седемдесетгодишния Гьоте с младата Улрика от Мариенбад – шокираща, красива и гротескна сюжетна линия, която впоследствие прераснала в "Смърт във Венеция". Личното ми лирично преживяване допринесе за развитието й и въведе темата за забранената любов. В този контекст еротиката играеше ролята както на физическо удоволствие, така и духовно приключение против буржоазните морални ценности.

Разговорът между Томас Ман и режисьора Лукино Висконти през 1951 г., който по-късно ще адаптира "Смърт във Венеция" за киното.