Загадките на Луната

От древността човечеството е почитало Луната като божество, придавайки й различни имена. В антична Гърция тя носела името Селена и била сестра на Хелиос – Слънцето. Според митовете, тя пътувала по небесата в колесница, впрегната с седем сини птици, осветявайки нощната Земя със своите лунни лъчи. По своята същност тя не отстъпвала на Утринната Зорница - Еос.

До наши дни са достигнали само два мита за любовните преживявания на Селена. В единия се описва как тя станала жертва на страстта си. Легендата разказва за похотливия бог Пан, който успял да прикрие недостатъците си под белоснежна кожа и след като завладял богинята на Луната, я измамил.

В другия мит обаче става въпрос за щастлива любов между Селена и красивия гръцки пастир Ендмион. Препълнена с желание, богинята потайно се спуснала от небесата до пещерата му, където той спал дълбоко без да я види заради вечната омая около него. Всеки вечер те тайно се срещали и родили петдесет дъщери.

Но времето не било благосклонно към Ендмион; остарявал и боледувал. Когато това забелязала Селена, наредила на сините си птици да събират капчици лунна светлина от небето. Тази магическа течност давала всекидневно на любимия си и постепенно той започнал да възвръща младостта си – болките изчезнали и красотата му се върнала.

С течение на времето култът към Луната започнал да играе важна роля в множество религии. Смятано е, че най-древният център на този култ е бил Ур във Вавилония и Харана в Месопотамия. Там богът Ану бил почитан като господар над всичко небесно; египетският Озирис символизирал не само Луната, но също така служил за покровител над земните дела. Античната Диана представлявала Луната и била защитничка както на ловното изкуство, така и майчинството или реколтата. Отгласи от лунния култ продължават да живеят сред много народи до ден днешен.