Църковното строителство и архитектура в българските земи през XV- XVIII век

При новите обстоятелства, в които църковният институт е изгубил предишните си покровители, започва процес, който успешно се определя като „демократизация на църквата”. Тази промяна намира отражение в новите принципи за подкрепа и управление на църковните структури, както и в съдържанието и формите на религиозната култура. Също така тя влияе върху икономическите отношения между вярващите и Църквата. Проявленията на тази „демократизация” можем да видим как във външния вид на свещенослужителите, така и в характера на народната религиозност. Този процес оказва влияние не само върху функцията и значението на християнския храм, но също така го поставя в централно положение – той става място, където по нов начин взаимодействат всички институции формиращи българската идентичност (семейство, местни общности, икономически организации) с Църквата, която изпълнява ръководни социални функции спрямо целия български народ.

В хилядолетната история на християнството храмът остава пространство за извършване на ритуали според традициите и основополагащите закони на богослужението. В него настъпва интеграция между външния свят и вътрешното преживяване от религията; това е същността при строежа му и неговата роля в духовната система. С времето храмът се утвърдил като символ на християнството под името „Божи дом”. По време на иноверското господство той продължава да бъде свято място за молитви и участие в светата Литургия или тайнствени обреди. Освен тези основни функции обаче храмът започнал да играе все по-значима роля в социалния живот около него. Това явление е пряко свързано с особеностите относно ролята и позицията на християнската Църква през периода османско владичество. Нейното значение расте сред българското общество независимо от факта че реално положението й е нестабилно – ресурсите са ограничени а служителите често страдат от дискриминация поради тяхното вероизповедание. През този период тя не може да разчита нито на щедри дарения от българските управници нито пък притежава статуса си като официална държавна религия.