Близкият изток и България

Настоящата книга разглежда тезата, че съвременните конфликти в Близкия изток, включително крайно ниските жизнени стандарти, водят до две основни кризи – тероризъм и миграция. Тези явления са резултат от външнополитическите стратегии на Съединените щати и тяхното схващане, че могат да провеждат политики за защита на националната си сигурност извън собствената си територия. Те подкрепят прозападни правителства и прибягват до военна сила срещу нежелани режими, като в същото време прокламират демократични ценности и борба с международния тероризъм. Конфликтите в региона представляват сериозно предизвикателство не само за арабските страни и Европа, но и за България.

Геополитическата стратегия на големите сили в Близкия изток е изградена върху противоречията между местните общности (сунити, шиити и кюрди) и регионалните арабски държави, както и тяхната антипатия към Израел. В този контекст геополитическите интереси на важните играчи в международната сцена остават непроменени през вековете – от експанзията на европейските сили като Великобритания и Франция до прехода към доминиране от страна на САЩ след Суецката криза през 1956 г. и Договора от Насау края на 1962 г.

Липсата на самостоятелна външна политика от страна на България негативно влияе върху дипломатическите й отношения с арабските държави. А актуалните конфликти в Близкия изток оказват неблагоприятно въздействие върху националната сигурност чрез увеличаване на риска от тероризъм и миграционни потоци.

С оглед тези предизвикателства са предложени концептуални мерки за намаляване влиянието им върху националната сигурност на Република България.