Историята на едно завещание
Издателство: | Захарий Стоянов |
Брой страници: | 351 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-04-14 |
ISBN: | 9789540918266 |
SKU: | 85720770008 |
Размери: | 17x24 |
Тегло: | 769 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 35 лв. |
Скъпи читатели,
Забелязали ли сте, че хората често предпочитат да приемат лъжата вместо истината? В днешно време всеки е убеден, че Ректоратът в София е построен с 6-те милиона лева, оставени от Евлогий Георгиев преди години. Тази заблуда е толкова дълбоко внедрена в общественото съзнание, че опити за нейното опровергаване изглеждат безсмислени. Истината обаче е напълно различна. Благодетелят наистина е завещал тези средства за друга цел, която не включва Софийския университет. Според Завещанието му той дарява 6 милиона лева на България с намерението да се учреди фонд, от който да бъде основано и поддържано висше учебно заведение по положителни науки с връзка към индустрията. Неговото желание било наследниците му да използват парите за създаването на политехника, която ще обучава инженери и архитекти – професионалисти необходими за развитието на българската индустрия.
По-подробна информация относно Завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиев можете да откриете в книгата, която държите в ръцете си. Тази история обхваща период от 1897 до 1924 година и продължава до 1942 г., когато първото висше техническо училище било създадено не с пари на Евлогий Георгиев, а със средства от държавния бюджет; то по-късно прераснало в Държавната политехника. През този времеви интервал само между 775 и 875 инженери и архитекти са завършили европейските политехники – капка в морето спрямо огромните нужди на новосформиращата се индустрия у нас. Липсата на инженерно-техническа интелигенция довела до стагнацията на местното производство, което останало затворено във възможностите на изостаналото земеделие - основният сектор хранил народа и осигурявал управление. Това представлява тъжната истина зад много въпроси относно причините за нашето изоставане сред страните в Европа.
Генчо Иванов
.
.