Гробовете на трикери

Представяме ви забравената творба на благородния чех „Гробовете на Трикери”, която илюстрира отношението на гърците към българските военнопленници и служи като доказателство за пренебрегването на международните конвенции относно тяхното третиране. Темата е актуална в контекста на българо-гръцките отношения по време на войните, конкретно през 1913 г., след Междусъюзническата война, както и след 1918 г., когато България напуска Първата световна война с помощта на Солунската конвенция. Условията в лагерите за военнопленници и начина, по който се отнасят към българите, са крайно нехуманни. Военнопленниците са подлагани на убийства, осакатяване и лишаване от медицинска помощ, храна и вода; те са експлоатирани като роби, а имената им са заменяни с гръцки в регистрите с цел да не бъдат открити от инспектиращи международни организации като Червения кръст. Задържането им е в противоречие с договорите за освобождаване. Особено потресаващ е разказът на Владимир Сис – човек, който заплаща със собствения си живот за любовта си към българския народ като жертва при условията в чешките затвори наричан „чешки фашист”.