Петмез

Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития.

„Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край.

Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.

„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“

Отзиви за романа „Петмез“:

„Един от най-значимите експерименти в македонската литература през последните десетилетия.”
~ Оливера Кьорвезироска

„Петмез” е роман за носталгията. И за загубата. До неговата поява македонската литература не е имала такава книга: блестяща, затрогваща, искрена, невероятна, неустоима във всякакъв смисъл.
~ Йелена Лужина

„В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска