Петмез

Романът „Петмез“ представлява значима прозаична метафора за детството, неговите тайни и открития.

Тази творба е едновременно весела и меланхолична – тя изследва чудесата на детските години, тяхната бляскавост и естествена красота при първоначалните разкрития, но също така се занимава с тъмната страна на този период от живота – трагедията на неизбежния му край.

Урошевич пише в стил, близък до магическия реализъм, изпълнен с носталгичен привкус и ироничен тон.

„Да – потвърдил е авторът в интервюто си, – романът ми действително носи сантиментална носталгия към един загубен свят, както и доза самоирония по отношение както на него самия, така и на моята собствена сантименталност.“

Отзиви относно романа „Петмез“:

„Един от най-забележителните експерименти в македонската литература през последните десетилетия.“
~ Оливера Кьорвезироска

„Петмез” е произведение за носталгията. И за загубата. Преди него македонската литература не познаваше книга като тази: блестяща, трогателна, искрена и напълно завладяваща.
~ Йелена Лужина

„В романа се представя изключително уникална култура на спомените. Наистина много от предметите описани тук биха могли да бъдат изложени в малък личен музей на паметта: кутии с копчета от роклите на лелите; семейни снимки със запомнени лица постепенно обгръщащи се в мъглата на забравата; кутии с уловени мъртви светулки от малкия разказвач... Всички те пазят следи от опитите да бъде спряно времето, да се върнат спомените обратно и парченцата от мозайката минали събития да бъдат подредени след безмилостното течение на времето.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска