Зигмунд Фройд. Изцеление чрез духа

„Зигмунд Фройд“ представлява третата част от трилогията „Изцеление чрез духа“, публикувана през 1931 година. В основата на разказа на Стефан Цвайг стоят биографиите на три важни фигури: Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд. Те са личности, които в своето време и сфера се опитват да намерят лечение за физическите недъзи чрез душевната си работа.

Цвайг е един от първите германски автори, който осъзнава влиянието на Фройд върху себе си и разглежда темите му в собственото си творчество. Той дори посещава известния кабинет на „Берггасе“. Целта на неговото изследване не е просто да изложи учението на Фройд; много повече го интересува просветителската дейност на невролога и той изразява своя респект към неговия силен характер.

Според биографите на Цвайг, есето може да бъде интерпретирано като форма самоанализ, основана върху принципите на психоанализата разработени от Фройд.