Проектът

Първият ми контакт с Мерик Крофърд се състоя в интервю за работа.

Всъщност, технически погледнато, го срещнах двадесет минути преди това в една пробна… Изкрещях. И той изкрещя. След кратка разправия, докато аз бях само по бельо, успях да затворя вратата и ударих лицето му.

Сигурно можете да си представите как изпаднах в паника, когато осъзнах, че той е потенциалният ми работодател. Интервюто завърши много зле. Затова останах учудена от получената вторична покана. Истинската изненада дойде с разкритие – Мерик ме е избрал именно защото съм най-малко квалифицираният кандидат. Явно бордът на директорите го е натиснал да назначи човек на тази ненужна според него длъжност.

Не желая да работя за някого, който очаква провала ми. Но ще бъде интересно да опровергая тези очаквания. Това ще стане мой личен проект!

Наистина не съм подготвена за чувствата, които Мерик Крофърд буди у мен.

Да започнеш връзка със шефа си не изглежда като разумно решение. Но както казват – по-добре да опиташ и после да съжаляваш, отколкото просто да жалиш за пропуснатата възможност...